в-к Лечител
в-к Лечител
 

ИМУННАТА СИСТЕМА

Брой: 26, 28 юни 2007 - Имунната система

Тя е основният страж на организма
Как да я поддържаме в добро функционално състояния


Още в гимназиалния курс, когато се учи анатомия и физиология, буди учудване как е възможно такова сложно устройство като човешкия организъм да функционира в продължение на десетилетия, при това подложено на външни въздействия от всякакъв характер. През целия индивидуален живот организмът, при всичките промени, запазва своята цялост и индивидуалност. И биологически, и интелектуално всеки индивид е различим от останалите индивиди на вида homo sapiens. Тази задача изпълняват две адаптационни физиологически системи на организма – нервната и имунната. Нервната реагира на информационни въздействия, а имунната – на биологически. Най-опасните за организма са микроорганизмите – вируси, бактерии, паразити. От практическа гледна точка главната задача на имунната система е да защитава организма от вредно, често пъти застрашаващо живота въздействие. Имунната система изпълнява и други задачи, които ще бъдат изложени по-нататък. Функцията на имунната система е сложна и нейното излагане е по-трудно от описанието на другите физиологически системи. Тук ще бъде направен опит за нейното системно, макар и схематично изложение. Всеки човек, който се грижи за здравето си, трябва да има основни познания за структурата и функцията на имунната система.
Имунната система е основният страж на организма. За да изпълнява тази си служба и подобно на агентите на Държавна сигурност, неговите изпълнители са навсякъде в организма, за разлика от другите физиологични системи, които са пространствено ограничени в съответни органи. Клетките на имунната система са левкоцитите – т.н. бели кръвни телца. Те се образуват в костния мозък и чрез кръвта и лимфата се пръсват из целия организъм, като някои от тях се заселват в различни тъкани и образуват периферните лимфни органи.
Имунната защита е два вида – специфична и неспецифична. Нека да си представим тази защита в действие.
Обикновено инфекциозните агенти – бактерии и вируси – проникват през лигавиците – на храносмилателния път, дихателната и пикочо-половата система. Има няколко неимунни механизми, чрез които лигавиците се защитават от проникване на микроорганизмите. Те са:
- потискане на патогенната (болестотворна) флора от нормалната непатогенна в червата;
- моторна функция на лигавицата – перисталтика, ресничеста функция;
- секреторна функция – слуз, стомашен сок, жлъчка;
- секреция на ензими – храносмилателни и други.
Имунната система действа във вътрешната среда на организма, но микроорганизмите преди да влязат в нея, се срещат със секретирани антитела. Слузта (мукусът) на лигавиците фактически представлява една антисептична смазка, в която са вплетени антитела, въпрос, който ще бъде изложен по-нататък.
След като преодолеят тези бариери, микроорганизмите се срещат с клетките на неспецифичната имунна защита. Докато специфичната защита се нуждае от дълъг подготвителен период, клетките на неспецифичната защита са готови веднага за действие независимо от спецификата на нахлулия микроорганизъм. Тези клетки са няколко вида. Най-многобройни са полиморфоядрените (с налобено ядро) неутрофилни левкоцити, които представляват около половината от левкоцитите. Те имат две основни характеристики: 1.) способни са да фагоцитират (поглъщат) бактерии и 2.) съдържат гранули, съставени от ензими, които убиват погълнатите бактерии. Тези клетки произхождат от костния мозък, циркулират в кръвта и по даден сигнал се концентрират на мястото, в което се намират проникналите бактерии. След изпълняване на задачата си – умират и непрекъснато се произвеждат нови. Нормално левкоцитите в кръвта са между 3,5 и 10.5 хиляди в кубически милиметър (или както сега се означава 3.5 – 10,5 х 10 на 9-та степен на литър). При възпаление техният брой се увеличава и е показател за степента на възпалението. Половината от тях са неутрофили.
Други, особено важни клетки за имунната защита са моноцитите. Те принадлежат към макрофагната система съставена от няколко вида клетки в различен стадии на развитие. Освен фагоцитозата те изпълняват и друга важна функция, която служи за мост между неспецифичния и специфичен имунитет – т.нар. антигенно представяне.
Основното бактерицидно (убиване на бактерии) оръжие на фагоцитиращите клетки е дихателният (окислителен) взрив. Той се осъщестява от няколко ензима, чиято активност води до образуването на пероксиди. Последните унищожават погълнатата бактериална клетка. Излишъкът от пероксиди се отстранява от други ензими – чистачи на пероксиди и така се предотвратява увреждането на клетката и околните тъкани от образувалите се пероксиди. Широко разпространено е мнението за вредното действие на пероксидите и полезното – от антиоксиданти (антипероксиди). По правило това становище е вярно. Но също така не трябва да се забравя и гореизложеното за пероксидите като основно бактерицидно оръжие. Правилният подход е в търсене на баланс между двата процеса – образуване на пероксиди във фагоцитиращите клетки за убиване на бактерии и ограничаване на тяхното действие за предотвратяване увреждането на тъканите.
В неспецифичната имунна защита участвуват и редица белтъчни молекули – на т.нар. комплементна система, и други, които сега са в период на изучаване.
Специфичната имунна система се състои от лимфоцити и отговаря точно само на определена клетка (най-често бактериална), вирус или чужда молекула проникнала във вътрешната среда на организма. Тя притежава учудваща разпознавателна способност, която може да се сравни само с тази на нервната система. Като нея тя също трябва да бъде обучена да разпознава точно проникналата клетка или молекула през индивидуалния живот на организма. Затова тя не е готова за действие при първи контакт с въпросната клетка или молекула. Необходим е подготвителен период от две или повече седмици. В терминологията на имунологията клетката или молекулата, спрямо която реагира имунната система се нарича антиген .
Най-често събитията протичат схематизирано в три етапа:
1. Разпознаване на проникналия микроорганизъм. Проникналата бактериална клетка бива фагоцитирана от макрофагите. Те убиват погълнатата бактериална клетка и със своите ензими я разкъсват на отделни фрагменти. Последните се изявяват на повърхността на макрофага с помощта на едни молекули, означавани като HLA клас II. Този процес се нарича „антигенно представяне”, адресирано към клетките на специфичната имунна система – лимфоцитите.
2. Подготвителен период на междуклетъчни взаимодействия. Към макрофага, „представил” антигена се допира т.нар. „Т-помощен” лимфоцит. Той има рецептор, специфично разпознаващ само представения антиген и е представител на съответния клон лимфоцити. Това е един от големите въпроси на имунологията – как е възможно имунната система да разпознава милиони антигени. За обяснение най-разпространена е т.нар. клонално-селекционна теория, създадена преди около половин век. Сега тя е значително допълнена и коригирана, но в основни линии се състои в следното. Имунната система разполага с многобройни клонове лимфоцити, всеки от които се състои от клетки, способни да разпознаят само определен антиген. В покой клетките на даден клон са малобройни. Когато обаче проникне съответният антиген, той селекционира клетките от даден клон, те се активират и почват да се размножават. Това е стандартният отговор на имунната система: размножаване на селекционирания от антигена лимфоцитен клон. От първоначалното проникване на антигена до изявяване на имунния отговор минават дни и седмици. Това е времето, през което съответният клон лимфоцити се размножава до количество, способно да отговори на антигенното предизвикателство. Част от тези размножили се клетки живеят дълго – с години и произвеждат съответните антитела .Затова при повторно проникване на същия антиген имунната система е готова да отговори веднага. В това е смисълът на ваксинацията.
Лимфоцитите произхождат от стволовите клетки на костния мозък в резултат на няколко етапа на диференциране. Те принадлежат към два основни вида , означавани Т и В лимфоцити .
Т-лимфоцитите са означени така защото тяхното развитие се извършва в тимуса – първичен лимфоиден орган, разположен в предния медиастинум (зад гръдната кост). Оттам преминават в кръвообращението и някои от тях се заселват в т.нар. вторични лимфоидни органи като лимфните възли и слезката, както и в структурите на лигавиците. Тяхната функция е предимно регулаторна – управляват насоката на имунния отговор. В зависимост от насоката, в която насочват имунния отговор, последният се дели на клетъчен и хуморален.
3. Третият етап е изпълнителният. Той е от два вида:
а) Клетъчен имунен отговор. Той се ръководи от един тип лимфоцити, означени като Th1. При него изпълнителната, заключителна част на имунния отговор се изпълнява от клетки – цитотоксични Т-лимфоцити или мобилизирани макрофаги. Чрез директен контакт те унищожават заразената клетка и по този начин предпазват от разпространение на инфекцията.
б) Другият вид отговор е хуморалният. Той се ръководи от други Т-лимфоцити, означавани като Th2 и се характеризира с друг спектър цитокини. Изпълнители на хуморалния имунен отговор са В-лимфоцитите. Техен централен орган при човек е костният мозък. Когато се активират, те се превръщат в плазмоцити и произвеждат антитела, способни да свържат антигена и да го обезвредят.
Антителата са определени биохимично. Те се идентифицират като имуноглобулинови молекули спадащи към пет класа: IgM, IgG, IgA, IgE, IgD. На определено място на тяхната молекула се намира центърът, свързващ антигена. Той е съставен от последователността на няколко аминокиселини и неговата разпознавателна специфичност е твърде висока – достатъчно е да се промени една аминокиселина, за да се промени неговата специфичност.
Появата на антитела от клас IgM свидетелства за активна инфекция и предшества появата на антитела от други имуноглобулинови класове. По-късно се появяват антитела от клас IgG. Те продължават да съществуват с години през които организмът е защитен от повторна инфекция от същия микроорганизъм. Антителата от клас IgA са два вида – серумни и секреторни. Секреторните се произвеждат от имунната система на лигавиците като най-многобройни са лимфоцитите, свързани с храносмилателния път. Те секретират в просвета на червата секреторните IgA. Te са единствените антитела, които действат извън вътрешната среда на организма и са главният агент на „антисептичната смазка” на лигавиците. Антителата от клас IgE са свързани с алергични реакции. Антителата от клас IgD се откриват в кръвта в малки количества. Те са свързани с обвиващата мембрана на В-лимфоцитите и служат като рецептори.
Важна роля в имунните процеси играят молекулите на междуклетъчните взаимодействия, означавани като цитокини, към които спадат няколко групи белтъчни молекули (интерферони, интерлевкини и други). Една от насоките на съвременната медицина е да лекува различни болестни прояви чрез въздействия върху цитокиновата мрежа.
Имунната система подържа биологическата уникалност на индивида посредством разпознаването върху неговите клетки на набор от белтъчни молекули, означавани като HLA, кодирани от гените на тъканната съвместимост. Съобразяването с тях е главното условие за успешна трансплантация на тъкани и органи.
С напредъка на нашите знания изпъква все по голямата роля на имунната система за подържане на здравето. Също така се видя обаче и участието на имунната система като патогенетичен (болестотворен ) фактор при някои заболявания. Оформят се няколко групи проблеми.
Имунен дефицит. Той бива два вида – вроден и придобит. Вроденият се дължи на генни дефекти и има многобройни форми, точно определени с методите на молекулната биология. Някои от тях са несъвместими с по-продължителен живот. През последното десетилетие обаче има значителен напредък за лечението им чрез трансплантация на костен мозък. Сравнително по-невинна е вродената частична или пълна липса на IgA. Придобитият имунен дефицит е познат отдавна. До него водят неблагоприятни жизнени условия, хранителен недоимък, авитаминоза и различни отрови. Трябва да се подчертае, че наркоманията води до тежък имунен дефицит и това е най-честата причина за ранната гибел на наркоманите. От особено значение е действието на някои вируси. Така, още от началото на миналия век бе забелязано, че морбили води до потискане на кожните тестове за имунна реакция – т.н. анергия. Тези състояния обикновено са преходни. Най-тежък, водещ до смърт, е имунният дефицит означен като синдром на придобитата имунна недостатъчност – СПИН. Той се причинява от вируса HIV – (Human Immunodeficiency Virus). Той атакува директно споменатите по-горе помощни клетки – Th1 и функцията – предимно на клетъчния имунитет - отпада. Болните стават жертва на различни вътреклетъчни инфекции и развитие на рак.
Един от големите проблеми на медицината е този за автоимунните заболявания. При тях имунната система играе не защитна, а обратно – болестотворна (патогенетична) роля. При тях клетките на имунната система нападат собствените, незаразени клетки. В началото на развитието на имунологията, действието на имунната система се е представявало като война срещу външен враг От там и военната терминология – антиген-антитяло. По аналогия, автоимунните болести могат да се представят като разрушителна вътрешна гражданска война. Спектърът на тези заболявания е широк. Някои от тях засягат само определени органи като напр. диабет тип I, който засяга клетките, синтезиращи инсулин в лангерхансовите острови на панкреаса. Други органо-специфични автоимунни болест засягат черния дроб (хроничен автоимунен хепатит, първична билиарна цироза), мозъка (множествена склероза), щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото). Има и системни автоимунни болести, засягащи много органи. При тях прицел на имунната атака е съединителната тъкан. Тук спада системният еритематозен лупус, ревматоидният артрит, автоимунно заболяване на мускулите и други. Механимът на автоимунните болести е сложен и все още се изучава.
Друга група болести, при които имунната система играе болестотворна роля са алергичните. При тях имунната система проявява свърхчувствителност спрямо някои външни антигена, означавани в случая като алергени. Ако при инфекциозните болести опасността идва от слабата реакция спрямо инфекциозния агент, тук обратно – опасността е от свърхчувствителност спрямо определен антиген, който тук се нарича алерген. По имунологичния механизъм на развитието, те се разделят в пет групи. Най-опасни са тези от първата група, които могат да стигнат и до застрашаващ живота анафилактичен шок. При тях основна роля играят антителата от клас IgE. Поради висока хигиена в детската възраст, срещите с алергена са били редки и се е натрупал голям потенциал от антитела IgE. Когато след време тази среща стане, натрупаният потенциал от тези антитела се изразходва взривно и предизвиква анафилактична реакция. Проявите на другите алергични заболявания са най-разнообразни. Особено чести са тези, които засягат дихателната система от сенна хрема до бронхиална астма. Не са редки и кожните прояви.
Тези теоретични знания трябва да са в основата на разумно поведение, помагащо за поддържане на имунната система в добро функционално състояние. На първо място може да се има предвид храненето. То е обект на друга статия, но тук ще отбележа значението на белтъчната храна, на витамините А, Е и С. Важно е предпазването от инфекциозни агенти, без обаче да се стига до фанатичен стремеж към стерилност. „Абсолютната чистота" предразполага към алергични реакции, особено в детска възраст. Ваксинациите са доказали своята ефикасност. При тях във вътрешната среда на организма се вкарват отслабени (атенюирани) или убити микроорганизми, а също и техни антигени, които предизвикват описания имунен отговор, без да причиняват заболяване. По този начин имунната система се „обучава” да разпознава определен болестотворен причинител. Разработват се ваксинации с вкарване на генетичен материал, включително и срещу ракови заболявания.
Лечението на имунните заболявания изисква опита и познанията на висококвалифицирани лекари. Но на имунната система, за предпазване от инфекции, може да се помогне и с неспецифични средства. Такива са предлаганите разнообразни имуностимулатори или по-добре – имуномодулатори. Някои от тях са от бактериален произход, други са от растителен произход като екстрактите от гинко билоба, котешки нокът, жен-шен и други билки. Могат да се споменат и някои витамини като Е, А, С. Има и синтетични препарати като изопринозин, но лечението с тях трябва да се води от лекар. Освен за предпазване, имуномодулаторите могат да се прилагат и при настъпило заболяване, без обаче да конкурират средствата, предписани от лекар. Антибиотиците са ефикасни само при действаща имунна система, затова имуностимулаторите подобряват ефективността на антибиотиците. Между билките и лекарствата и другите средства на научната медицина не трябва да има съперничество. Всеки има своето място при разумното им прилагане. В тази насока са полезни и хранителните добавки. Те не се класират като лекарства, но подобряват ефекта на полезните храни и помагат на физиологичните системи на организма. Поради описаната специфика на нейната функция тези добавки са особено полезни за имунната система. Тук може да споменем някои от тях.
В последно време особени надежди се възлагат на препарата Саменто®, притежаващ изразени имуномодулиращи свойства. Той съдържа специален хемотип на билката Котешки нокът. Саменто® намалява риска от заболявания, при които имунната система има изразена защитна роля (инфекциозни заболявания, рак, автоимунни процеси и други). Подобрява общото състояние на организма. Не е известно негативно взаимодействие с други лекарства като антибиотици, химиотерапевтични, антивъзпалителни и други средства и може да се прилага и в по-големи дози за засилване на тяхното лечебно действие.
По-традиционни препарати с имуномодулаторно действие са хранителите добавки, съдържащи витамини, микроелементи, растителни антиоксиданти. Между тях може да се споменат: Селесан, Витамакс тоник и Убиголд Q10. От имунологична гледна точка може да се изтъкне съдържанието в оптимални дози на витамин А, Е, С и на микроелементите цинк, манган, (за Селесан), на биотин и фолиева киселина (за Витамакс тоник) и на коензим Q10 (на Убиголд).
Основавайки се на антиоксидантното действие на витамин Е и на присъствието на омега-3 ненаситените мастни киселини може да се препоръчат няколко препарата, като Биомаре имуно (масло от черен дроб на акула) и Епамар стронг – с подобно антивъзпалително действие (тук не изтъквам благоприятното действие върху другите системи като сърдечно-съдовата, нервната). Антивъзпалително и антиоксидантно действие притежават и препаратите Пикногенол (съдържащ биофлавиноиди), Ехинамакс (при който се изтъква положителното влияние върху неспецифичния имунитет).
Всички тези препаратаи, в препоръчаните дози, не притежават вредни странични действия и рискът за злоупотребата с тях е значително по-малък от този, на синтетичните лекарства на фармацевтичната индустрия, за които са необходими строги показания и непрекъснат контрол от лекар. Това е една от причините хранителните добавки да са популярни в Европа и САЩ. В редица случаи те показват и лечебни качества неподозирани от лекарите.
Проф. д-р Михаил ОГНЯНОВ, дмн



Брой: 26, 28 юни 2007
 
 
Продукти
 
Витатабс Мега В
 
Витатабс К2 + D3
 
ГИНКО БИЛОБА БИО 300 mg
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД